продỳпчвам –аш, несв.; продỳпча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя дупка в някакъв предмет. Оставете да мина! — изкряска той. Но щиковете грубо го оттласнаха назад. Един му продупчи дрехата. Вазов. Не беше много тежък за Стояна големият чук а, когато удари с него за пръв път, майсторът изблещи очи и викна: — Ехей! Полека! Щe продупчиш бакъра, полека! Дим. Талев. продупчвам се, продупча се страд.
|