проехтя̀вам, -аш, несв.; проехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. проехтя̀л, -а. -о, мн. проехтèли, св., непрех. 1. Изведнъж почвам да ехтя или ехтя от време на време. Нямаше дъжд, но беше излязла голяма буря, трептяха синкави светкавици и от време на време проехтяваха гръмотевици. Йовков. Навън, в снежната нощ, проехтяха топовни салюти. А. Гуляшки. Отзад, откъм далечните възвишения, проехтя първият залп на обсадната артилерия. П. Славински. 2. Като ехтя, разнасям се нашироко. В тишината внезапно екна тиха мъжка песен и някак странно проехтя в нощта. Елин Пелин.
|