прозвъ̀нвам, -аш, несв.; прозвъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Звънвам внезапно за кратко време или от време на време. Разгърна с ръка класовете / и тръгна навътре, където / прозвънваха сърпове. И. Бурин. След мрачни дни — такова дивно слънце! / Прозвънна окована в лед реката, / потръпна под снега и всяко зрънце. Н. Ракитин.
|