прозвъня̀вам, -аш, несв.; прозвъня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прозвъня̀л, -а, -о, мн. прозвънèли, св., непрех. 1. Внезапно почвам да звъня или звъня от време на време. Меко прозвъняваха хлопатарите на стадата, които се прибираха от паша. А. Гуляшки. 2. Като звъня, разнасям се нашироко. Камбаните прозвъняха в светлата утрин.
|