|
прозѝрам1, -аш, несв.; прозрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прозря̀л, -а, -о, мн. прозрèли, св., непрех. 1. Виждам се едва, малко през нещо. През зелените храсти прозираше реката. Ст. Загорчинов. Високо по небето вятърът гонеше гъстите облаци и зад тях от време на време прозираше мътната светлина на месечината. Ем. Станев. 2. Прен. Провиждам се, проличавам. По засмяното ѝ лице зад радостта и веселостта прозираше и едва скривана тъга. Влайков.
прозѝрам2, -аш, несв.; прозрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прозря̀л, -а, -о, мн. прозрèли, св., прех. 1. Виждам малко, слабо през нещо, което пречи. Гъстият мрак го плашеше, неподвижните стволове, що мътно прозираше около си, му навейваха студения трепет от привиденията. Вазов. 2. Прен. Предвиждам нещо, което ще стане, ще се случи. И в твойто славно минало прозрях / грядущата ти слава. Вазов. 3. Прен. Разбирам, проумявам, долавям. Той сам беше прозрял това, което трябваше да се направи в тоя напрегнат миг. А. Гуляшки. На тези хора трябва да помогнем да прозрат истината. || Прониквам. Тя не го разбираше, не се и опитваше да го разбере. Да го поразпита, да прозре в мислите му. Дим. Талев. прозирам се, прозра се страд.
|