прозѝрам се, -аш се, несв.; прозрà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. прозря̀л се, -а се, -о се, мн. прозрèли се, св., непрех. Прозирам1. По бялото му сухо лице се прозираха големи сини жили. Елин Пелин. Само тук-таме като безплътна бяла сянка едва-едва се прозираше снегът. Вежинов.
|