прозòдия, мн. няма, ж. (гр.). 1. Езикозн. Съвкупност от фонетичните средства на езика (ударение, интонация и дължина и краткост на гласните), които изграждат ритмично-мелодичната организация на речта. 2. Литер. В поезията — съвкупността от тези фонетични средства като изграждащи ритмично-мелодичната организация на стиха.
|