прозòрец, мн. -рци, м. 1. Приспособление, с което се затваря и отваря отвор в стената на сграда, оставен, за да влиза през него светлина и въздух. И ще направя за тебе / в градини нови сараи / с триста прозорци джамлии. П. Р. Славейков. Слънцето хвърляше един весел сноп лъчи през полуотворения прозорец. Вазов. Пейчо погледна през прозореца: вън валеше нов сняг. Йовков. После повдигна извехтялата прашна завеса на прозореца, който беше край кревата му. Елин Пелин. Измих прозорците. || Стъклата на такова приспособление. Градушката изпочупи прозорци. || Приспособление на вагон, кола и пр., което се затваря и отваря и през което влиза светлина и въздух. 3. Самият отвор в стената на сграда, оставен, за да влиза светлина и въздух. 4. Прен. Нещо, което дава широки възможности за придобиване на знания, за установяване на връзки и отношения с други страни.
|