прозрàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има свойството да пропуска през себе си светлинните лъчи. Слънцето на запад, закрито зад булото на леки, прозрачни облаци, цедеше меката си светлина през тях. Вазов. И мракът пред нея се разведряваше, водата ставаше светла, тиха, прозрачна като стъкло. Йовков. Звънко шуртеше тънката струя на водоскока, извила се като камшик, и трептеше сребриста в прозрачния въздух. Дим. Талев. || През който може да се вижда. Прозрачна хартия. Прозрачна тъкан. Прозрачна кожа. || Ясен, чист. Небето беше чисто открай-докрай в огромната рамка на начупените планински върхове, ясносиньо и дълбоко прозрачно. Дим. Талев. 2. Прен. Който не е прикрит; явен. Канелов презеленя, като прочете това прозрачно подмятане, възмутително за неговата честна душа. Вазов.
|