прозя̀вам се, -аш се, несв.; прозѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, и прозèя се, -èеш се, мин. св. прозя̀х се, прич. мин. св. деят. прозя̀л се, -а се, -о се, мн. прозèли се, св., непрех. Неволно поемам и издишам въздух с широко отворена уста, при нужда за сън, при умора, досада и пр. Чичо Марин започна да се прозява. Уморил се беше старецът през деня. А. Гуляшки. Той току-що беше станал от сън, прозина се... и поправи разрешените си мустаци. Йовков. Често Иван се шляе безцелно из улиците, прозява се и се чуди какво да прави. Елин Пелин.
|