произнàсям, -яш, несв.; произнесà, -èш, мин. св. произнèсох, прич. мин. св. деят. произнèсъл, -cла, -сло, мн. -cли, св., прех. 1. Изричам, изговарям отделен звук, съчетание от звукове или дума в членоразделна реч. Младите авлиги... ми напомняха деца, които още не могат да произнасят „р“. Ем. Станев. Димитър се забърква и не може да произнесе името на селото, гдето беше лагерът им. Йовков. 2. Казвам, изговарям нещо. Лицето му сияеше от радост и той почна да произнася някакви думи бързо и радостно. Елин Пелин. В тържествени дни произнасяше пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати. Дим. Димов. Бай Тодор не ни остана длъжен: той произнесе тост или, по-право, благопожелание. Вазов. 3. За съд — обявявам, прочитам присъда. Те (съдиите) произнасят своите решения и присъди в името на народа. произнасям се, произнеса се страд.
|