произхòждам, -аш, несв., непрех. 1. Водя произхода си, потеклото си; произлизам. Той произхожда от селско семейство. || Водя началото си от нещо; възниквам, произтичам от нещо. Тия облаци произхождаха от един пожар. Вазов. По шосето към Севлиево се дигаше някакъв си прах, който дълго време заптиите не можаха да разберат от какво произхожда. З. Стоянов. Тази дума произхожда от латински език. 2. Остар. Ставам, случвам се. Когато са произхождали събитията на тази повест, тая неголяма гора имаше съвсем друг вид. В. Друмев. Действието произхожда в един крайдунавски град на България. Вазов.
|