прокàза ж. Тежка кожна заразна болест, смятана обикн. за неизлечима; лепра. И после... после някаква омраза / се впиваше дълбоко във сърцата. / Като гангрена, / не, като проказа / тя раснеше, разкапваше душата. Вапцаров.