прокàпвам, -аш, несв.; прокàпя, -еш, мин. св. прокàпах, св., непрех. 1. За дъжд, течност — почвам да капя или капя от време на време, капя малко. Днес не валя много, прокапа и спря. 2. Разг. За покрив, съд — почвам да пропускам дъжд, вода на капки. Станка, забрадена добре, поднесе копанята, за да полее на баща си; сърце ѝ силно затупа и сълзите ѝ прокопаха. Блъсков. Заваля силен дъжд и покривът прокапа. Снегът започна да се топи и стрехите прокaпаха. Чешмата прокапа.
|