проклèвам, -аш, несв.(остар.); прокълнà, -èш, мин. св. -àх, и проклèх, прич. мин. страд. прокълнàт и проклèт, св., прех. Проклинам. В това положение аз проклевах деня, в който съм се родил, проклевах всичко, що има на света. В. Друмев. Аз съм проклет от съдбата да нося беди на ония, които ми правят добро. Вазов. проклевам се, прокълна се страд.
|