проклетѝя ж. Диал. 1. Проява или качество на проклет човек; злоба. Инат е като катър. И проклетията му ще стигне за триста села. Г. Караславов. 2. Прен. Много зъл, проклет човек. Гана наднича и мърмори нещо. Тая проклетия се готви да ми попречи, ама и аз съм хитър. Д. Немиров. Като стана, аз ще ти кажа кой рече, гиди проклетийо недна / — изкряска Панчо. Влайков. 3. Злина, нещастие, беда, лошотия. Най-голяма проклетия е в оная къща, дето няма деца! Влайков. Нашият живот и така е препълнен с мизерии, проклетии и скърби. Вазов. Станка, която знаеше толкова много песни, сега, за проклетия, не можеше да си спомни нито една по-свястна хороводна песен. Г. Караславов.
|