прокỳждам, -аш, несв.; прокỳдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пропъждам, прогонвам. И тъй Цеко зли прокуди / тез души, що любят, / да се скитат, да се мъчат, / доде се погубят. Вазов. || Принуждавам някого да живее далеч от родината си и от близки, да живее в изгнание. Но сега може би това навява пo-тъжни мисли, защото напомня участта на печалните изгнаници, прокудени далеч от своя роден край. Йовков. || Обр. Светло утро, ти прокуди / всяка пара и мъгла — / пеперуди, пеперуди, / тънки, сребърни крила. Лилиев. Тъги мои, / ... / зла ви зима / не прокужда, / зла фъртуна / не пропъжда. Ц. Церковски. прокуждам се, прокудя се страд.
|