прокънтя̀вам, -аш, несв.; прокънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прокънтя̀л, -а, -о, мн. прокънтèли, св, непрех. 1. Внезапно почвам да ехтя. Само от време на време се мернеше високата изкривена фигура на Деля Симитчията, прокънти силният му неравен глас и пак всичко замре в общата глухота. Ст. Чилингиров. 2. Като кънтя, разнасям се нашироко. Нашият дядо Павел е роден в оня ден, когато над родната земя са прокънтели за първи път, след петвековната робия, камбаните на свободата. А. Каралийчев. Мощно ура прокънтя в пробудилата се шир. Кр. Григоров.
|