прòлет, -ттà, мн. (рядко) -и, ж. 1. Едно от четирите годишни времена, което настъпва след зимата. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. Яворов. Не растат саминки в поле цветовете, / нито птички пеят сами в пролетта. П. Р. Славейков. Пукна пролет. Ранна пролет. Късна пролет. 2. Прен. Поет. Разцвет на жизнени сили, най-хубавото време от живота на някого или на нещо; нещо хубаво, светло, младост. Днес изново аз виждам тез места, / де дните ми детински са минали, / де на живота ми над пролетта / мечти са толкоз някога сияли. Величков. Пролет моя, моя бяла пролет, / още неживяна, непразнувана. Вапцаров. 3. Като нареч. Пролетно време; през пролетта. Трамваят, пролет, лятос и есен, постоянно носи гости от столицата. Вазов. Пролет заедно ходеха на коприва, а като превали лятото — на лешници и на дренки. Влайков.
|