прòлетен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който става, съществува или се появява през пролетта. Животът ще дойде по-хубав от песен, / по-хубав от пролетен ден. Вапцаров. Тихият пролетен дъжд / слуша земята и тръпне, / тихият пролетен дъжд / пролетни приказки шъпне. Лилиев. Мойте пролетни надежди, / тях ги слънце не огря, — / галена мечта за лято / преди лятото умря. П. П. Славейков. Пролетно време. Пролетно слънце. Пролетни нощи. Пролетна оран. Пролетен празник. Пролетна умора. Пролетно цвете. 2. Който се сее през пролетта. Пролетна култури. Пролетна пшеница. 3. Който е предназначен за през пролетта. Пролетно манто. Пролетен костюм
|