пролѝвам, -аш, несв.; пролèя, -èеш, мин. св. проля̀х, прич. мин. св. деят. проля̀л, -а, -о, мн. пролèли, прич. мин. страд. проля̀т, -а, -о, мн. пролèти, и проля̀н, -а, -о, мн. пролèни, св., прех. Направям нещо обилно да тече, да се разлива, да се лее. Когато переш, не проливай много вода. проливам се, пролея се страд. □ Проливам кръв — а) Бия се, воювам и давам живота си за свободата на отечеството или за някакъв идеал. И че време веч е да въстане робът: / че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв. Вазов. Секи плаче и ти казва, / че тежко живее, / ала не ще да умира / и кръв да пролее. Каравелов. б) Убивам някого, причинявам кръвопролитие. Омекчи сърцето на върлий душманин: / много кръв проля той — стига да я лей. Вазов. Проливам сълзи — плача много. Бащата стана мълчалив и замислен и постоянно въздишаше, а майката цял ден проливаше горчиви сълзи. Елин Пелин.
|