пролѝтам, -аш, несв.; пролетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пролетя̀л, -а, -о, мн. пролетèли, св. 1. Прех. Като летя, преминавам определено разстояние. Само орляци гарвани кресливо пролитаха и кацаха по телеграфните жици или падаха по земята. Вазов. Самолетът пролетя разстоянието от София до Bарна за час и половина. || В летене прекарвам определено време. 2. Непрех. Бързо преминавам, отминавам. Ей конник мярна се и пролетя, едвам / съзиран — ето го на билото възлязва. П. П. Славейков. Продължителен екот се разнесе из клисурата, пролетя по урвите и отиде до Мусала, който все се пушеше. Вазов. Един и половин век мина, пролетя. Вазов.
|