прòмисъл, мн. -сли, м. 1. Църк. Божият промисъл. 2. Разш. Книж. Върховна воля на висша сила, на божество; провидение. □ Божият промисъл (църк.) — в християнската религия — Божията воля и дейност за цялостна грижа за света и човешкия живот, за тяхното запазване и насочване към предначертаната им цел. Хаджи Ахил беше философ. Той каза: божи промисъл и скоро се примири с новото си положение. Вазов. Промисъл божи, ил провиденье? / Или то беше само случай сляп? — / Но ний веч не очаквахме спасенье, / осъден беше нашият кораб. К. Христов.
|