промỳшвам, -аш, несв.; промỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пробождам някого или нещо надълбоко с остър предмет. И който не е бивал притъпкан от копитата на вихрените коне, той е падал промушен от копие или повалян, разсечен от казашка сабя. П. П. Славейков. Тоя рогач беше промушил с острите си рога два елена. Ем. Станев. 2. За остър предмет (нож, щик и под.) — минавам през материя, през нещо; пробождам, пронизвам. Деян се сви и плюна на земята: / промушил бе щикът юнашкото сърце! П. П. Славейков. || Обр. Щом чува тя, че се тропва вратникът, нея я промушва нещо в сърцето. Влайков. 3. Провирам нещо през някаква дупка или тясно място. Беше се свил... в закрития файтон и от време на време си промушваше нетърпеливо главицата навън да погледне не наближава ли градът. Ал. Константинов. промушвам се, промуша се възвр. и страд.
|