промъ̀квам се, -аш се, несв.; промъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Минавам бавно, с мъка през дупка или теснина; провирам се, промушвам се. Дългото и гъвкаво тяло се промъкваше през всички дупки, в които можеше да влиза главата ѝ. Ем. Станев. || Провирам се в гъсталак, навалица или между много струпани предмети. Те се въвираха из такива гъсти и непроходими трънаци, където дори змиите не можеха да се промъкват. Елин Пелин. Между навалицата се промъкна дребен човек, направи си път до Вълко. К. Петканов. 2. Минавам или влизам тайно и незабелязано някъде. Яна бърже се промъкна през вратника и се изгуби из кривите улици на селото. К. Петканов. От време на време тя хвърля поглед към къщата, да види дали не я следят от там, промъква се покрай оградата и бързо изскача на улицата. Г. Райчев. Вратата е заключена, но този се промъкнал през задния стобор, през една отпрана дъска. Вазов. 3. Прен. За чувство, настроение, мисъл и под. — идвам, появявам се незабелязано, неусетно. Нова тревога се промъкна в сърцето на Стояна. Дим. Талев. Неясно и неопределено някак у нея се промъкваше гузната мисъл, че може и тя донейде да е крива за това. Влайков.
|