промълвя̀вам, -аш, несв.; промълвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изговарям нещо с тих глас; прошепвам. И стана чудо: мина малък пламък, детето мръдна устни загорели / и промълви полека: — хлебец, мамо! Багряна. И докато другите, макар и рядко, разменяха по някоя дума шепнешком, Димо през всичкото време с никого не промълви нито думица. М. Марчевски.
|