пронàсям се, -яш се, несв.; пронecà ce, -èш се, мин. св. пронèсох се, прич. мин. св. деят. пронèсъл се, -cла се, -сло се, мн. -cли се, св., непрех. Остар. 1. Бързо преминавам, прелитам, пробягвам; понасям се. Две врани мудно се пренесоха и свиха / нататък: профуча през ведрината тиха / шум от крилата им и се изгуби глух. П. П. Славейков. 2. Разнасям се надалече и нашироко. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки / ... / Песента ще се пронесе / по гори и по долища. Ботев. Сетний вихър се пронесе / над победната вълна. К. Христов. Далеч се пронася заглъхнал тропот — / там някъде бягаха конни разезди. Ем. п. Димитров.
|