пронѝквам, -аш, несв.; пронѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пронѝкнат, св., непрех. 1. Влизам навътре в нещо или през нещо; навлизам. От източния ми прозорец прониква слаба предутренна виделина. Вазов. Светлината бавно проникваше в тъмнота гора. Ем. Станев. А дъжд ситен-дребен като прах непрестанно ръмоли и мокри дрехите, и студена влага прониква навсякъде. Елин Пелин. Шинелите им бяха просмукани от влагата и те чувстваха как студът проникваше дълбоко и почти достигаше до костите им. Ив. Мартинов. Корените на ореха проникват дълбоко в почвата. 2. Навлизам в местност, територия, обикн. като преодолявам пречки; достигам. Той, начело на една чета български доброволци, беше минал турската граница и проникнал дори до Чипровския манастир. Вазов. Да проникне в града и да потропа у някой от приятелите, той го счете за неблагоразумно. Вазов. 3. Прен. За мисъл, чувство, съзнание — обхващам надълбоко, изцяло; изпълвам. Страх, невъобразим страх го изпълни, проникна в цялото му същество. Л. Стоянов. В душата му прониква съмнение нищожно. / Той вярата си губи, тъмнее му умът. Вазов. Мислите на стрина Венковица идеха от дълбоко огорчената ѝ душа и бяха проникнати от яд и злоба. Влайков. Проникнат от съзнанието за дълг. 4. Прен. Разпространявам се нашироко. Бунтовните песни станаха модни и проникнаха всъду. Вазов. По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Йовков. Капиталистическите отношения проникват и в селото. 5. Прен. Разбирам, схващам същността на нещо. Радулов я погледна, като че искаше да проникне в мисълта ѝ. Йовков. Нейният прост ум беше безсилен да проникне и види нещата с целия им ужас. Г. Райчев. Той напразно си биеше главата да проникне загадката. Вазов. прониквам се, проникна се страд.
|