пропàдам, -аш, несв.; пропàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Падам надълбоко; хлътвам, затъвам. Спомни си, че той бе влязъл в пещерата и че ненадейно бе пропаднал в някаква яма. Вазов. На втория ден от нашето заминаване морето се разлудува и ние се изгубихме между вълните. Вълните се дигаха като истински брегове и пак пропадаха, разбиваха се една в друга. К. Петканов. Като вървяха, пропадаха в дълбокия сняг. 2. Прен. Изчезвам без следа; изгубвам се. Питахме, дирихме, на полиция заявявахме, телеграми дадохме по няколко направления — няма, пропадна бедното дете. Ал. Константинов. Не мога да разбера къде пропаднаха козите... ходихме, пръскахме се — няма ги. Орлин Василев. 3. Прен. Загивам, изчезвам. Аз трябва да отмъстя за баща си, па целият свят да пропадне! Вазов. Сега е времето на катастрофи... богатства пропаднаха, царства пропаднаха. Ст. Костов. 4. Прен. Не достигам целта си; не сполучвам, не успявам. Войниците бягат, войната пропада — / и бързо подигна се тежка обсада / и всички се връщат назад. К. Христов. И така всичката риторика на хаджи Генча пропаднала напразно. Каравелов. Опитът му да избяга пропадна. 5. Не се осъществявам. Пропаднаха всичките му планове. Предложението пропадна. Надеждите му пропаднаха. 6. Изгубвам имуществото си; разорявам се. Той после станал личен търговец в Цариград, но пропаднал до фалит, по стечението на злополучни обстоятелства. Вазов. 7. Прен. Погубвам се, обикн. в морално отношение. Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се. Елин Пелин. Бате Иване, вразумете го, вие сте му най-свои, недейте го оставя... Това момче ще пропадне. Елин Пелин. 8. Претърпявам несполука в изпит, конкурс, избор. Неговата листа, начело на която той стоеше, пропадна — за нея гласуваха само девет души. А. Гуляшки. Пропаднах по математика. □ Пропадам вдън земя — изчезвам безследно. Сърнето се скри, сякаш пропадна вдън земя. Ем. Станев.
|