прòпаст, -ттà, мн. -и, ж. 1. Много дълбоко място под висока скала или стръмен бряг и др.; бездна. Пред самите нас, под нозете ни, зее страшно дълбок дол, една пропаст. Вазов. Те стояха над стръмни урви, над пропасти и над скали. Йовков. || Обр. Всичко е вече свършено между нас, и ние, два брата, вече сме чужди един на друг!... Каква голяма пропаст ни раздели и как скоро! В. Друмев. 2. Прен. Рязко различие. Контрастът между Ирина и нея бе поразителен, а пропастта, която ги разделяше — бездънна. Дим. Димов. Прощавай, ний сме разделени, / дълбока пропаст ни дели: / в сърца ни, дружно що туптяха, / омраза люта се всели. Ст. Чилингиров. Между думите и делата му има цяла пропаст. 3. Прен. Гибел, провала. Ти избави двама души от пропаст, като сам изложи себе си. Вазов. Отивам към пропаст.
|