|
пропѝвам1, -аш, несв.; пропѝя, -ѝеш, мин. св. пропѝх, прич. мин. страд. пропѝт, св., прех. 1. Похарчвам всичките си пари или давам всичко, което имам, за да пиянствам. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена?! Ботев. А аз ви казвам, че тия пари, дето ги взе сега, ще ги пропие. Вазов. 2. Почвам да пия нещо за първи път или след като дълго време не съм пил. Ако те е яд на турчин, кълни го да пропие ракия. Погов. След оздравяването си той пак пропи вино. пропивам се, пропия се страд.
пропѝвам2, -аш, несв.; пропѝя, -ѝеш, мин. св. пропѝх, прич. мин. страд. пропѝт, св., непрех. и прех. 1. За течност — минавам през някаква материя; просмуквам се. Кръвта пропи през дебелите превръзки. Дим. Талев. 2. Прен. За чувство, настроение и под. — обземам, обхващам, завладявам изцяло някого или нещо; изпълвам, просмуквам. Монката слушаше тайнствените думи на дяда си, пропити с гореща вяра. Елин Пелин. В моя труд има / сърце / и душа, / той е пропит / от любов / и омраза. Хр. Радевски.
|