пропиля̀вам, -аш, несв.; пропилèя, -èеш, мин., св. пропиля̀х, прич. мин. св. деят. пропиля̀л, -а, -о, мн. пропилèли, прич. мин. страд. пропиля̀н, -а, -о, мн. пропилèни, св., прех. 1. Изхарчвам, пръскам напразно, без полза всичките си пари, имот, богатство; прахосвам. Пропиля бащиното си наследство. 2. Прен. Прекарвам времето, живота си без полза. Но Георги Бабулев беше младеж с жив ум и не пропиля напразно времето си в чуждата страна. Дим. Талев. Пропиля живота си. Пропилях си ценно време.
|