пропищя̀вам, -аш, несв.; пропищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропищя̀л, -а, -о, мн. пропищèли, св., непрех. 1. Изведнъж почвам да пищя или пищя от време на време. Струваше му се, че ей-сега ще чуе да се разбиват врати или отчаяно ще пропищи някъде жена. Йовков. В срещната кръчма тъжовно пропищя гайда. Елин Пелин. Над прозореца под стряхата сънливо пропищяват в гнездата си ластовичките. Елин Пелин. 2. За куршум, граната и под. — бързо и със свистене минавам покрай нещо. От някъде прореже / и остро пропищи през въздуха на юг / граната. П. П. Славейков. Куршумите пропищяха над главите на току-що получилите своето бойно кръщение млади партизани. К. Ламбрев. 3. Прен. Оплаквам се силно, роптая от големи мъки, страдания; проплаквам. Че де стъпела нога им / светът пропищява: / черкови, села, градища — / всичко пепел става! Вазов. Арестите и убийствата зачестиха. Мало и голямо пропищя. Ив. Хаджимарчев. □ Дете в майка пропищява (разг.) — всички се оплакват, негодуват от неправди, издевателства.
|