проповèдник, мн. -ци, м. 1. Лице, което произнася църковни проповеди. 2. Прен. Горещ привърженик и разпространител на някакви идеи, схващания и др. Такъв беше човекът, който беше пратен от съдбата на чело на цял рой проповедници и мъченици на свободата. Вазов. Дружеството отколе беше обявило война на пиянството, а сам той беше станал най-ревностният ѝ проповедник. Йовков.
|