пропрàвям, -яш, несв.; пропрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с път, пъртина и под. — минавам през нещо или вървя, движа се някъде пръв, като преодолявам пречки, препятствия. Всеки от тях си проправяше внимателно път през гъсталаците, като се стараеше да не издава никакъв шум. Дим. Ангелов. || Минавам някъде пръв и очертавам пътя за движение. Той вървеше в снега пръв и проправяше път за другарите си. || Вървя, движа се, като преодолявам някаква пречка. Появява се Нягул, тича, проправя си път между множеството и върви право към Албена. Йовков. проправям се, проправя се страд.
|