пропълзя̀вам, -аш, несв.; пропълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропълзя̀л, -а, -о, мн. пропълзèли св., непрех. 1. С пълзене изминавам определено място, отивам до нещо. Той се добра до къщата на Панко Виденов, пропълзя през двора и със затаен дъх почука на вратата. Дим. Ангелов. Щом заекът се изгуби към реката, тя (лисицата) пропълзя по корем и безшумно се озова на мястото, където се виждаха следите му. Ем. Станев. || Обр. Нощта беше облачна, на утринта откъм морето пропълзя гъста, влажна мъгла. Г. Райчев. Харамия! Тая мисъл направи да пропълзят студени тръпки по кожата ни. Вазов. Чудна леност пропълзя по снагата ѝ. Тя изправи няколко снопа и легна под късата им сянка. К. Петканов. 2. Почвам да пълзя. Детето вече пропълзя.
|