пропътỳвам, -аш, св., прех. 1. С пътуване изминавам определено място, разстояние. Сега щяхме да пропътуваме почти по цялата дължина на пролома, между Родопите и Рила. Вазов. Едва ли ще има друг островитянин да е пропътувал като него целия Остров, да знае всяко кътче в него и да познава толкова хората. П. П. Славейков. 2. Прекарвам известно време в пътуване. Той може да пропътува така много часове... и беше съвсем сигурен, че когато отвори очите си — нищо ново няма да види. А. Гуляшки. пропътувам се страд.
|