прорòк, мн. -ци, м. 1. Рел. Лице, което говори от името на Бога, тълкува Божията воля и предвещава, предсказва бъдещи събития. Не онзи е християнин, който прави златни кръстове и който се моли пред тях, а онзи, който изпълнява думите на божиите пророци и който живее честно и праведно. Каравелов. Библейски пророк. 2. Разш. Лице, което предсказва бъдещето; предсказател. Не съм пророк, за да предвидя бъдещето.
|