прòсвам, -аш, несв.; прòсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прòснат, св., прех. 1. Наслагвам, закачвам пране — дрехи, плат и под., като ги опъвам да съхнат или да се проветрят; простирам. Проснах прането на въжето. 2. Поставям нещо върху друго, като го разстилам в цялата му дължина. В колата имаше много сено и върху него просната пъстра черга. Г. Райчев. Проснаха покривка на масата. 3. Опъвам, изтягам напред или встрани; протягам. Двамата овчари... спяха пред къшлата, легнали възнак и проснали краката си. Дим. Ангелов. 4. Разпръсвам, разполагам нещо надлъж и нашир; разпростирам. И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов. Селцето е малко, но е проснато на височинка. Д. Немиров. 5. Накарвам някого да легне по цялата си дължина, да се изпъне, да се протегне. Болестта взе да се явява по-често и все повече се усилваше, докато най-сетне през големите студове около Ивановден... го просна на легло. И. Волен. просвам се, просна се страд. Мъглата пооредя и, вместо брезовата горичка, отпред се просна широко разляна река. Ст. Загорчинов. Пред него се бе проснало полето, над което като вятър бе минал дъхът на смъртта. Ив. Мартинов. Той не издържа на последното сътресение и просна се без чувство на земята. Величков.
|