просвèта, мн. няма, ж. 1. Знания или умения в определена област или в различни области на науката или живота, придобити чрез обучение; грамотност. Първата грижа на един деец, какъвто е народният учител, не може да бъде друга, освен да сее просвета всред простата маса. Влайков. Здравна просвета. 2. Образование. Министър на просветата.
|