|
просветля̀вам1, -аш, несв.; просветлèя, -èеш, мин. св. просветля̀х, прич. мин. св. деят. просветля̀л, -а, -о, мн. просветлèли, св., непрех. 1. Ставам светъл. Небето над тях бавно просветля, мека среднощна светлина заля просторната равнина. Вежинов. 2. Прен. За лице, поглед, мисъл и под. — започвам да изразявам душевно спокойствие, лекота, радост.
просветля̀вам2, -аш, несв.; просветля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Правя нещо да стане светло, ясно или разбрано. Това ново признание още повече дойде да просветли мисълта на Трайко. Влайков. Той обичаше много човека, другия човек. А тая обич, дълбока и чиста, просветляваше погледа му за всичко човешко. Дим. Талев. просветлявам се, просветля се страд.
|