просвѝрвам, -аш, несв.; просвѝря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За човек или инструмент, който не е могъл да свири — започвам да свиря. Учи два месеца цигулка и просвири вече. 2. Със свирене, със свистене минавам над или покрай някого. Глухо и звънливо избухваха гърмежите в ясната тиха нощ, просвирваха над града. Ем. Коралов. Трамваят просвири в далечината. Орлин Василев. 3. Муз. Изсвирвам музикално произведение, за да го разуча. просвирвам се, просвиря се страд.
|