просѝчам, -аш, несв.; просекà, просечèш, мин. св. прося̀кох, просèче, прич. мин. св. деят. прося̀къл, -кла, -кло, мн. просèкли, св., прех. 1. Като сека, правя отвор. Рибарите просякоха леда със секири. 2. Правя просека, път. Секирата на смелия дървар / просича пътища. Ламар. 3. Разсичам, разделям, прерязвам. От там Тунджа просича ниската Сакар планина. Вазов. Тъмни и безлюдни клисури, свърталища само на зверове, пресичаха тия диви бърда. Вазов. просичам се, просека се страд.
|