просия̀вам, -аш, несв.; просия̀я, -я̀еш, мин. св. просия̀х, св., непрех. 1. Започвам да сияя през нещо. Между клонете на дърветата просияваше тясна ивица небе. Ст. Загорчинов. През цепката на вратата просия един лъч. 2. Започвам да сияя; просветвам, проблясвам. Но той видя как просия топъл блясък в очите ѝ. Дим. Талев. Една звезда просия на небето. || Прен. За чувства — започвам да се проявявам; проблясвам. Той се усмихваше рядко, едва-едва, само с тънките си устни, но в очите му просияваш топлина и съчувствие. Дим. Талев. 3. Прен. Добивам радостен вид, ставам радостен, започвам да се чувствам щастлив. Лицето ѝ изведнъж просиява и усмивката ѝ добива неизразима прелест. Йовков. В гърдите му затрептя умиление, той цял просия, а в очите му избликнаха сълзи. Ст. Загорчинов.
|