проскъ̀рцвам, -аш, несв.; проскъ̀рцам, -аш, св., непрех. 1. Почвам да скърцам или скърцам от време на време. Вратата леко проскърца и в заседателната се вмъкна с обичайните си котешки стъпки секретарят на селсъвета. А. Гуляшки. Чу се трясък и дъсчените стълби проскърцаха под множество тежки стъпки. Смирненски. Остро проскърцваше перото на Ордан Чингелов по коравата хартия на общинската протоколна книга. Дим. Талев. 2. Минавам, движа се със скърцане. Проскърца кола, остави след себе си лента прах и сладък дъх на прясно сено и потъна някъде между къщята. И. Волен.
|