прослàвен, -а, -о, прил. На който славата се носи надалеч; прочут, известен. Минаваш ли ти по планинския път / ... / ще видиш полянка, ще видиш завой / и гроба на паднал прославен герой. Н. Фурнаджиев. Зад бетонната ограда на една фабрика подаваха нагоре скелите си катюши. За първи път виждах това прославено оръжие и бях малко разочарован от вида му. П. Славински.
|