прослàвям, -яш, несв.; прослàвя, -иш, мин. св. -их. св., прех. 1. Разнасям, разпространявам славата на някого; възвеличавам, възпявам. Певец с песен гръмогласна / прославяше юнаци, битки. Вазов. А Одисей.../... остави другарите — и бързо се отби / там при певеца, който го прослави. П. П. Славейков. 2. Правя някого да стане славен, известен, прочут. Само ти, солдатино чудесни, / всичко снесе на плещи си здрави / ... / Само ти, юнако неизвестни, / нас спаси, България прослави. Вазов. Хвали се с него човекът. Каже: „Само за Стефанча мисля: той ще ни прослави фамилията!“ Вазов. Откритията му го прославиха по целия свят. прославям се, прославя се страд.
|