просò, мн. -à, ж. 1. Едногодишно житно растение с плод на дребни зрънца. Panicum miliaceum. Повя тих топъл вятър. Залюля нивата, в която зрееха класовете на късно есенно просо. А. Каралийчев. Пъдпъдъците и те си показваха гласа из просата, но все на рядко и рядко. Цани Гинчев. 2. Само ед. Събир. Плод от това растение. Изнесе оттам една пръстена паница с просо, сложи я пред вратата и пилетата се струпаха на купчинка. Дим. Талев. След обяд бозаджията, който живееше в съседното село, също пристигна с магарето, натоварено с две бурета и чувалче с просо отгоре. Чудомир. Който се бои от врабците, просо не сее. Погов. Гладна кокошка просо сънува. Послов. □ Карам (удрям) през просото (разг.) — постъпвам както ми се иска, без оглед на закон, приличие. На бивола окото в просото (погов.) — за алчен човек, който все гледа към чуждото. Сея на дъното му просо (разг.) — занимавам се, търся излишни, ненужни подробности.
|