проспѝвам, -аш, несв.; проспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Прекарвам известно време в сън, в спане. Калитко се пробуди... Той неусетно бе проспал вчерашния следобед. Ив. Хаджимарчев. 2. Прен. За време, събитие — пропускам, оставям да мине неизползвано. Знаеш ли какво става утре, знаеш ли, или и ти като мене си проспал времето си? Елин Пелин. Проспа си младостта. проспивам се, проспя се страд.
|