|
простàшки, -а, -о, прил. Който е присъщ на простак. Веднага тия думи ми се видяха груби и просташки. П. Славински. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота. Г. Караславов. Просташка физиономия. Просташка хитрина.
простàшки. Нареч. от прил. просташки; грубо, дебелашки. То се хилеше просташки. А. Страшимиров. В лицето му имаше нещо твърде студено... Но то не беше ни грубо, ни просташки самоуверено. Дим. Димов.
|